Кристина Василева
Тренер
Кога започна професионалният ти път в Софика?
Професионалният ми път в Софика започна по интересен, почти случаен начин (въпреки, че случайни неща няма) през февруари , 2006 година. Първата ми среща със Софика беше за интервю за работа по проект с международна компания, която навлизаше на пазара. Минах два от трите кръга и прецениха, че не съм достатъчно компютърно грамотна за позицията :) Така се запознах и с кол център мениджъра на Софика, с който поговорихме известно време и стана въпрос за евентуално набиране на оператори, но не на този етап. В крайна сметка аз го потърсих и така започнах. Като оператор. В началото съжалявах за пропуснатата позиция в другата компания, но в последствие, когато "навързах точките" си дадох сметка, че събитията са се поредили по много по-удачен начин. Това ми показа за пореден път, че е много важно човек да не съжалява за нищо, а да се учи от всеки опит.
С какво те спечели компанията?
Хората бяха много приемащи, толеранти,млади и ентусиазирани. Когато си с ярко червена коса и нямаш особено много професионален опит това е невероятно ценно. Много компании изпускат ценни кадри, защото отхвърлят добри кандидади с… да кажем "неподходящ" вид. Наистина беше невероятно, че получих тази възможност да се уча и доказвам.
Какво се случи с теб до момента в компанията?
Какво ли не :) Който не е работил в контактен център, той не знае колко е динамично. Събитията се случват с невероятни темпове, което малко уморява. Слава богу имах невероятния шанс на шестия си месец като оператор да бъда повишена в тим лидер, което се случи точно преди да се уморя от говоренето по телефона. Такава промяна е свеж полъх в мотивацията за работа. След може би година и половина се "преквалифицирах" в тренер и започнах да се занимавам с обучения, първоначално за контактния център, а после и за Академия Софика, където мога да съм полезна на всички колеги, от всички "разклонения" на компанията.
Кой е най-големият ти успех в Софика до сега?
Не мога да кажа, че имам такъв. Всяко ново нещо, което постигна, всяко обучение, което завърша, изобщо новото ме ентусиазира и мотивира. Непрекъснато се стремя да търся нови начини да си подобрявам работата и всеки следващ опит става все по-успешен. Ако кажеш, че си постигнал най-голям успех, или се надценяваш, или е време да спреш да правиш каквото и да е, просто, защото си адски добър. В по-общ план за успех считам факта, че мога да кажа, че обичам работата си. Колко са хората, които могат да се "оплачат" по този начин?
Кое е най-ценното, на което те научи Софика?
Не се дефинира с една дума. Софика ме научи, че е важно да мислиш, да генерираш идеи и да твориш. Може да има 100 човека, които няма да го оценят, но ще се намери един 101-ви, който ще го оцени. Усещането да си полезен и ценен е невероятно.
Какво според теб прави Софика добро място за работа?
Факта, че има много млади хора и всеки един от тях е в състояние да мисли и да предлага идеите си. Странно е, че много малко хора го правят.
Какво е твоето послание към бъдещите ти колеги?
С риск да прозвуча като 150 годишна баба - не се отказвайте, търсете смисъл в нещата, които правите, защото работата ни дава страшно много. Не се страхувайте да мислите и да заставате зад идеите си. Съдбата обича смелите!
